Клубът на астрономите-любители „Гемма“ е самостоятелна, независима и неполитическа организация с идеална цел на любителите-астрономи, възпитаници на Народна астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“, Стара Загора, чиято дейност цели да способства за развитието на любителската астрономия у нас и в чужбина, да способства за популяризация на астрономията и космонавтиката и да оказва обществена подкрепа на Астрономическата обсерватория. Клубът е учреден на Общо събрание на 12 април 1996 г. в НАОП „Ю. Гагарин“ от 26 учредители – настоящи тогава и бивши астрономи-любители – представители на различни поколения възпитаници на Обсерваторията. Гласуван е Устав и е избрано ръководство с председател Валентин Иванов. Клубът е юридическо лице с нестопанска цел, регистриран по съответните закони:
С решение № 8 / 19.02.1997 г. Клубът е вписан в търговския регистър на Старозагорския окръжен съд като Сдружение с нестопанска цел. Съгласно промените в законодателството на Република България (Д.В. бр. 81/2000) Клубът е пререгистриран с решение № 896 / 27. 03. 2002 г.
В качеството си на Сдружение с нестопанска цел, Клубът на астрономите-любители „Гемма“ при НАОП „Ю. Гагарин“, Ст. Загора участва в проекти за такива дружества: в двете поредни Борси на проекти и идеи на софийската фондация „Лале“ в сътрудничество с Търговско-промишлената палата и Обществен дарителски фонд в Стара Загора през 2012 и 2013 г. Сключена бе сделка с Търговско-промишлена палата-Ст. Загора за разпространение на месечна астрономическа информация Небето през месеца чрез сайта на Палатата Икономически портал на регион Стара Загора и за компютърни услуги с Ройдев ЕООД.
През 2013 г. Клуб „Гемма“ спечели проект на Младежка банка за проекти до 2 000 лв., с които закупи лаптоп и лего-строители за нуждите на групата Звездна работилница за деца от предучилищна възраст, 1-4 клас при НАОП.
Клубът на астрономите-любители „Гемма“ участва в организацията на експедицията и наблюдението на пълното слънчево наблюдение край гр. Генерал Тошево през 1999 г. и това в Манавгад в Турция през 2006 г.; в масови прояви на НАОП за наблюдение на други слънчеви и лунни затъмнения, както и редки астрономически явления от наблюдателната тераса на Обсерваторията, в градски паркове; в астрономически и археоастрономически експедиции и лагер-школи; организира и провежда множество лектории по определени поводи; прави астрофотографски изложби и участва активно във всяка популяризаторска дейност на Обсерваторията.
Всяка година Клуб „Гемма“ спонсорира и издава юбилеен вестник „Вселена“ на хартиен носитен в навечерието на 12 април – Международния ден на авиацията и космонавтика и годишнина от учредяването на Клуба.
Във връзка с възникналите административни абсурди Клубът на астрономите-любители алармира обществеността чрез интернет петиции:
ПЕТИЦИЯ 2012 г. – http://www.peticiq.com/nao_sz
ПЕТИЦИЯ 2013 г. – http://www.peticiq.com/obs_sz
Gemma e най-ярката звезда от малкото лятно съзвездие Северна корона, наричано в българския фолклор Венец и точно на полукръг от 5-те по-ярки звезди може да се оприличи конфигурацията на това съзвездие. Gemma или α Corona Borealis e затъмнително-променлива звезда с период на промяна на блясъка 17,4 денонощия от 2,21-2,32 звездна величина. Тя е и спектрално променлива звезда с период 2,8 денонощия. Това означава, че Gemma е тройна звездна система, в която две от звездите са много близо и обикалят една около друга с период 2,8 денонощия, а третата обикаля около тях, заставайки между нас и двете звезди на всеки 17,4 денонощия. Звездната система се намира на разстояние 22,7 парсека или 74 светлинни години.
Gemma в превод от латински език означава скъпоценен камък, а на гръцки има значение на перла, бисер. Освен Gemma, тази звезда има още две имена: Алфека от арабски ал-факка, както наричали съда, в който събирали монети просяците и Гнозия – име, чийто произход не е ясен. Официално приетото име Gemma е в съзвучие с древногръцката митология, откъдето идва името на съзвездието Северна корона:
Веднъж Тезей, син на атинския цар Егей се озовал на остров Крит. Там в огромен дворец-лабиринт живеело чудовището Минотавър с тяло на човек и глава на бик. Атиняните редовно му принасяли в жертва седем юноши и девойки, за да спечелят благоразположението му. Тезей навлязал в лабиринта, за да се пребори с чудовищено. Тайно му помогнала Ариадна – дъщерята на атинския цар Минос. Дала му меч и конопено кълбо. Когато Тезей убил Минотавъра, по нишката на кълбото, закрепена към изхода, успял да излезе от лабиринта. Оттук идва изразът “Нишката на Ариадна” – това е находчивостта, смелостта, които и днес извеждат всеки до успешно разрешаване на един или друг проблем.
Тезей се оженил за Ариадна, но я изоставил на безлюден остров. Боговете го наказали. Той трябвало да спази уговорската с баща си, че ако победи Минотавъра трябва да издигне бели платна на кораба си. Но като видял черните платна, баща му Егей помислил, че синът му е мъртъв и се хвърлил отчаян в морето – днешното Егейско море.
