От 1989-та година групата от астрономи-любители по проблемите на Слънце и слънчева активност наблюдава системно слънчевите петна и следи промените на Волфовото число с времето, съпоставя го с други индекси на слънчевата активност и с тези от Международните центрове в Белгия и Германия. Работим по проблеми на слънчево-земните въздействия, свързвайки 11-годишните и векови слънчеви цикли с промени в климата (доклад, изнесен на Варненската конференция през април 2000 г.), с броя заболели от рак на кожата по данни на онкологичния диспансер в гр. Стара Загора и състоянието на озоновия слой (доклад, изнесен на Варненската конференция през 1999 г. и 1994 г.) .
Тази година решихме да се спрем на зависимостта на максималната фаза на текушия 23-ти поред 11-годишен слънчев цикъл на активност с цвета на земната сянка при лунните затъмнения – аспект от слънчево-земните въздействия, който също дири своето обяснение.
Очевидно е, че формата на краищата на земната сянка проектирана върху лунната повърхност, оцветяването на сянката, видимостта на различни детайли от лунната повърхност характеризират състоянието на земната атмосфера, в това число и нейните високи слоеве. Затова внимателното следене на отделните фази на лунното затъмнение и регистрацията на всички особености могат да дадат интересни и важни сведения за геофизиката и са особено благоприятни за астрономите-любители.
Установено е, че цветът на земната сянка, зависещ от състоянието на земната атмосфера и видим добре именно при пълните лунни затъмнения, е най-ярък 3-4 години преди и най-тъмен 1 година след минимум на слънчевата активност. Установено е, че метеорните потоци, вулканичната дейност и аномалиите в озоновия слой също оказват влияние. Цветът на лунното затъмнение от 9 януари 2001 беше червен или керемидено червен ( според нас оценка 3 по скалата на Данжон) с тънка жълтеникава ивица в северния й край. Детайлите бяхя с много добра видимост( според нас 3 до 4 според скалата за яркост ). За разлика от това миналогодишното затъмнение на 21 януари 2000 г. имаше леко изразен кафеникав оттенък (оценка 1 по скалата на Данжон), като детайлите не се различаваха така ясно ( около 2 според скалата за яркост). Луната клонеше към западния хоризонт при пълната фаза на затъмнението и имаше влага във въздуха.
Сравнихме средномесечното Волфово число за януари 2000 г. и това за януари 2001 г. и според нашите наблюдения излиза, че те са около 100. С тази стойност е средномесечното число на Волф и според наблюдаемите данни от Белгия и по съвпадение - около 100 е Волфовото число според наши, и според Белгийски данни за деня 21 януари 2000 г. Според бюлетина от Белгия на 21 януари 2000 г. е имало избухване от клас М1,4 в 06:34 УВ, но това е било след затъмнението.
На 9 януари 2001 г. Волфовото число за деня е по-ниско – 58 и не ни е известно за бурни прояви на слънчевата активност.
Следователно, разликата в цвета и яркостта на земната сянка при двете лунни затъмнения едва ли се дължи на слънчевата активност. Остава да се търсят “земни” причини (примерно, повишена вулканична дейност, състояние на озоновия слой и др.).
От графиката се вижда, че максимумът на 11-годишния слънчев цикъл като че ли е отминал през средата на миналата година (юли 2000 е със 170 средномесечно Волфово число – максимална стойност дотук). Прогнозите за максимално Волфово число – 160 - в началото на цикъла са надхвърлени и вероятно ще се сбъдне очакването за втори максимум през април 2001 г.Такъв двувърхов беше и отминалия максимум на 22-рия 11-годишен слънчев цикъл – проява на мощна слънчева активност. Според зависимостта между височината на максимума и стръмнината на нисходящия клон на 11-годишните цикли, закономерно е да се очаква, че следващият минимум в слънчевата активност може да се очаква след около 4 години (към 2005 г.). Следователно, можем да очакваме да се потвърди зависимостта за яркия червеникав цвят на земната сянка при последното лунно затъмнение от 9 януари 2001 г. от степента на слънчевата активност.
При наблюдение на лунно затъмнение е добре да се следи за окултации на звезди. При последното лунно затъмнение от 09.01.2001 г. Владимир Велков успя за засече визуално моментите на покритие на три звезди и чрез направените по същото време снимки на Борислава Георгиева успяхме да ги идентифицираме. Това са слаби звезди от 8m-9m (номерата им са взети от каталога на Йелския университет, т. 25). Моментите на покритие в UT са:
звезда № 2950 - 20h16m57s УВ
звезда №2952 - 20h44m18sУВ
звезда №2961 - 20h53m39s УВ
Наблюдението бе извършено с телескоп рефлектор 150/2250. (Данните си изпратихме на адрес: jimstamm@aztec.asu.edu.) |
