Навярно всеки от нас е виждал онзи така вълнуващ небесен феномен, известен на повечето хора като падаща звезда, а сред научните среди като явлението метеор.
Думата метеор произлиза от гръцката дума “метеорос” и означава буквално “явление отгоре” или “предмет движещ се във въздуха”.
В действителност метеор е светлинното явление в резултат на разпад при взаимодействие на частица космическо вещество-- метеороид--с размерите на прашинка с частиците на земната атмосфера на височина 50-100 км на. Някои от метеоридите с по-големи размери пораждат метеори, по-ярки от Венера и имат вид на огнено кълбо с опашка. Прието е да се наричат болиди.
Метеорите се разделят на два вида – поточни и спорадични. Поточни метеори са тези, които се появяват по едно и също време през годината от определена точка, наречена радиант и имат почти равни скорости. За разлика от спорадичните, поточните метеори се движат в междупланетното пространство по почти еднакви орбити, което говори, че те се пораждат от едно тяло - комета.
Метеорните потоци се наименуват на името на съзвездието, където е радиантът, а в някои случаи – на родителската комета.
Преди около 50 години бе въведен терминът зенитно часово число (ZHR – Zenith Hourly Rate) , което дава възможност да се сравняват наблюденията на отделните наблюдатели. Това е броят метеори, които наблюдателят е забелязал за 1 час, ако радиантът се намира в зенит, хоризонтът е равен, небето – ясно, а най-слабата видима звезда или т. нар. гранична звездна величина е 6,5.
Леонидите са допринесли за изучаването на метеорите и техния произход. Те са метеорен поток с най-впечатляващи проявления от хилядолетия насам, тъй като на близко разстояние след кометата има сгъстяване на разхвърляните частици. През 1799 и 1833 г. са наблюдавани едни от най-зрелищните метеорни дъждове.
Вероятно, един доклад от 902 г. представлява най-старото достоверно описание на Леонидите.
През 1863г., на базата на исторически сведения за наблюдения на метеорни дъждове на Леонидите описани през годините от 902 до 1533. Хърбърт Ансон Нютон доказва, че максимума на активноста на Леонидите се повтаря на около 33 години.
През 1966г. по време на дъжда на 17 ноември канадският метеорен експерт Питър Милман използва радар, за да определи големината на роя в пространството. Той се оказва с дебелина 35 000 км – не много по-голям от Земята, която го прекосява за около час.
Друг активен поток, наблюдаващ се от векове и проявяващ се като метеорен дъжд, са Персеидите.
Те се наблюдават повече от 1200 г. Най-древните сведения за този метеорен поток са в китайските анали от 36 години след Христа. Открити са също многобройни следи от наблюдения от VІІІ и ХІ век в Китай, Корея и Япония.
Персеидите са един от най-забележителните метеорни потоци, чийто максимум е в разгара на лятото между 11-13 август и е характерен за периода от 25 юли до 17 август.(Наричали са ги още “Оръжието на Сен Лоран”, понеже датата на максимума съвпада с деня на този светец. Това е безспорно един от най-известните потоци, с нетърпение очакван всяка година от астрономите-любители.) Ширината на роя е 50 млн. км. Числеността на Персеидите в началото и в края на активността е 1-2 метеора на час, но в максимума зенитното часово число (ZHR) е стотина. Около максимума на този поток 70% от всички наблюдавани метеори са Персеиди.
Радиантът на Леонидите е с на координати
? = 10h 08m
? = +22°
в съзвездието Лъв (Leo).
Радиантът на Персеидите е разположен до променливата звезда Алгол в съзвездието Персей.
Радиантът е с координати
? = 3h 04m
? = +58°
Източникът на метеорните бури и изобщо метеорните потоци за пръв път е изяснен през 1866 година от италианския астроном Джовани Скиапарели. През тази година той установява, че орбитата на августовските Персеиди е твърде близка до орбитата на периодичната комета 109/Swift Tuttle, която има период на обикаляне около Слънцето 120-130 години. Скиапарели публикува и изчисленията си за орбитата на Леонидите. Други експерти в небесната механика, Урбан Льо Верие и Теодор фон Оползер, независимо един от друг, откриват ясна връзка между изчислената от Скиапарели орбита на Леонидите и орбитата на новооткритата периодична комета Темпъл-Тътъл (55P/Tempel-Tuttle). Но за някои от метеорните роеве съвременната наука не е открила пораждащи ги комети. Това вероятно означава, че техните родителски комети напълно са се разпаднали, както стана с кометата Биела.
Персеидите на свой ред свидетелстват за състоянието на родителската си комета, която от 1980 г. насам не е наблюдавана. Предполага се, че се разпаднала. Въпреки това през около 12 години се наблюдава повишена активност на метеорния поток, вероятно свързана с приливното влияние на Юпитер върху централната плътна част на роя метеороиди.
През втората половина на 1992 г. повторно била открита родителската комета на Персеидите от Тсурухико Киючи и е проследена до март 1995 г.
Понякога Персеидите се изразяват като метеорни дъждове със стотици и хиляди метеора, изсипали се за 1 час.
Метеорни дъждове на Персеиди е имало през 1926 г., а също и през 1928 г., когато зенитното часово число достигнало 4 000, както и през 1939.
Поради кратката продължителност на звездните дъждове на Леонидите, само няколко часа, типично за тях е от една част на света да се наблюдава голям порой, докато от другата да не се вижда нищо особено. Щастливци са онези, за които в момента на срещата с роя е нощ и съзвездието Лъв е високо на хоризонта.
През 40- и 50-те наблюдателите напълно пренебрегват Леонидите, което довежда до пропуск в отбелязване на повишената им активност от 50 метеора на час през 1961 когато повечето били ярки с дълги следи. От 1962 до 1964 г. часовото число е от 15 до 30 и тогава през 1965 г. кометата Темпъл-Тътъл, загубена почти за век бива преоткрита. Тогава тя е минала много близо до Земята – само на 140 000 км и са наблюдавани над 120 метеора на час от Хавай до Австралия. Една година по-късно, на 17 ноември 1966 г. изключителна буря от хиляди ярки Леониди се развихря над Земята. Звездният дъжд от 1799 и 1833 г. се повторил отново за наблюдателите от западното крайбрежие на Северна Америка. За около 2 часа броят на метеорите се увеличава от 40 на час до 200 в секунда. Въпрос на мнение е часовото им число в този случай. Прието е за 140 000 на час.
Обстоятелствата за поява на метеорен дъжд на Персеидите през 1993 г. наистина са били сериозни. Земята пресича кометната орбита 224 дни след като кометата преминава през нисходящия възел на своята орбита, т.е максимум бил предвиден на 12 август 1993 в 1 ч. 15 м.УВ.
Наблюденията на нашата група започват от нощта на 9/10 август 1993 г. в местността Белите брези между Кърджали и Ардино, когато поради облаци има записани само 20-на метеора от Персеидите в рамките на 1 наблюдателен час – 20-21 УВ. Наблюденията продължават до нощта на 14 август 1993 г. , като са регистрирани средно 70-80 метеора, а най-много в нощта на очаквания максимум – 11август от 22 до 23 УВ, когато броят е бил 96. На 12 август между 20-22 ч.УВ са наблюдавани 92 метеора. За разлика от метеорния поток Леониди, максимумът на Персеиди е доста разлят във времето.
Макар че са регистрирани към 1 500 метеора само от нашата група за този период, всъщност от България звезден дъжд през тази година не се наблюдава.
На 27 февруари 1998 г. кометата Темпъл-Тътъл премина през перихелия си и цикълът на метеорните дъждове от Леонидите отново настъпи. През тази година за първи път бе направен опит да се прогнозира активността на този поток. Предвижданията не се оказаха съвсем точни. Много от наблюдателите останаха разочаровани. Други, включително и ние от България, имахме шанса да се насладим на истинска буря от болиди, тъй като Земята пресече стара следа, оставена от кометата Темпъл-Тътъл, в която преобладаваха по-масивни метеороиди.
Нощта на 17-18 ноември 1999 г. ще остане завинаги в историята на метеорната наука, а очевидците от Европа, Азия и Средния Изток ще я помнят докато са живи. Кулминацията на метеорния дъжд на Леонидите бе около 2 ч УВ, когато щастливците с ясно небе от Испания, Швейцария, Израел, Мароко и България видяха по 2-3 метеора в секунда. Активността бързо спадна и наблюдателите от Америка вече регистрираха средно по метеор на минута. По-късно, около 18 ч УВ настъпи втори широк максимум, богат на ярки метеори – около 100 на час. Наблюдаван бе от Тихоокеанския регион и Далечният Изток – Хавай, Япония и Китай.
Прогнозата за 2000-та година се оправда, а явлението можеше да се наблюдава от Испания, Швейцария, Израел, Мароко, както и от България. През първата половина на нощта забелязахме доста Леониди, като граничната звездна величина бе между 6-6,5.
И така, прогнозите ставаха все по-точни, но активността оставаше по-ниска от желаната. За съжаление, не станахме свидетели на дългоочаквания звезден дъжд от 1966 г.
На следващата година – 2001 отново имахме късмета да наблюдаваме метеорния поток Леониди. Наблюдението извършихме в две поредни нощи - на 17/18 и 18/19 ноември от наблюдателната станция на Старозагорските минерални бани. Въпреки лошата климатична прогноза, микроклиматът на няколко километра от града “работеше” за нас. Облачност нямаше. Граничната звездна величина на 17 срещу 18 ноември варираше от 4,3 до 5, а на 18 срещу 19 от 5,7 до 6- та звездни величини – определяна в областите 8,9,2 и 16.
На фигурата са показани данните от първата вечер в периода от 1:20 до 4:18 UT:
Броят на Леонидите, изброени от втория (Диана) наблюдател е 41, като преобладават най-много тези от (–1) и 1-ва звездна величина. Броят на поточните метеори на първия (Владимир) наблюдател е 30, в същия интервал звездни величини.
През втората вечер активността бе по-висока. За времето от 16:30 до 2:18 УВ ( в продължение на десет часа ) общия брой Леониди е 153. Наблюдавани са повече метеори от (–1) до 1-ва звездна величина.
През 2002 г. според прогнозите на астрономите, Леонидите трябваше да ни поднесат истински сюрприз – метеорният дъжд трябваше да се превърне в “порой”. Защото според изчисленията, през тази година Земята пресича най-плътната част на шлейфа от прах, останал след сближаването на кометата Темпъл-Тътъл със Слънцето през 1767 и 1866 г.
Максимумът се очакваше на 19 ноември около 4 и 10.6 часа УВ. Първият бе по-удобен за европейските наблюдатели, а вторият – достъпен само за жителите на Америка.
В максимума на Леонидите са наблюдавани от хиляда до няколко хиляди метеора за час, т.е. 20-30 в минута! Но за нашите географски ширини условията за наблюдение не бяха много благоприятни – максимумът на потока трябваше да настъпи на развиделяване, около 1 час преди изгрева на Слънцето, Луната бе близо до пълнолуние (20 ноември в 3:34ч.).Освен това на мястото, където бе нашия екип – отново наблюдателната станция на обсерваторията на Старозагорските минерални бани, имаше плътна мъгла.
В крайна сметка, Международната метеорна организация отчита 2 500 метеора на час през 2002 г. Това не е като 140 000 на час, както е било през 1966 г. но все пак си е метеорен дъжд.Само можем да завиждаме на щастливците!
Същата година 2002 Персеидите се държат изключително скромно. На графиката е разпределението им по звездни величини в нощта на 11/12 август по наблюдение на Мария Стоянова. Максималният брой Персеиди е от 0-ва звездна величина, но те са само десетина.
Когато през втората половина на 1992 г. повторно била открита родителската комета на Персеидите, предварителните изчисления показали, че на 14 август 2126 г. Суифт-Тътъл ще се сблъска със Земята. Група учени от Харвардско-Смитсонианския астрофизичен център на САЩ под ръководството на Марсден преизчисляват елементите на орбитата и стигат до извода, че тази комета вече е била наблюдавана през 68 г. пр.н.е. и 188 г. от н.е. и най-важното – следващото й преминаване покрай Слънцето ще бъде на 11 юли 2126 г. На 31 юли кометата ще пресече земната орбита, но самата Земя ще бъде в същата точка 15 денонощия по-късно. Следователно, сблъсък няма да има. Нещо повече – космическа катастрофа с тази комета не се очаква и през следващото хилядолетие.
Всъщност, метеорните потоци и особено тези, които пораждат дъждове не са съвсем безопасни. Те представляват реална заплаха за орбиталните спътници. Онези от спътниците, които са работили сравнително дълго на орбита, буквално са изприщени от миниатюрни ударни кратерчета. Често пъти се налага космонавтите да правят специални защити за слънчевите панели по време на метеорни дъждове – както екипажът на станцията “Мир” през 1998 г. Но досега трагични събития поради сблъсъци с метеорити почти не е имало. Най-неприятният инцидент бе загубата на спътника Olympus през август 1993 г. В момента на пика на метеорния поток Персеиди, един метеор се сблъска с него и наруши системата му за ориентация, след което спътникът престана да функционира.
Дори и малките фрагменти могат да нанесат вреда. При удара те се изпаряват и образуват облак плазма, който нарушава работата на електрониката. Учените продължават да търсят методи за защита на орбиталните апарати от космическите отломки, а ние – да наблюдаваме в ясните нощи метеорните потоци.
|
