100 години от раждането на основателя на Старозагорската обсерватория

 Бончо Бонев

4 май 1917  – 4 август 1990

основател и ръководител на Старозагорската обсерватория до 1984 година

Бончо Кънчев Бонев е роден на 4 май 1917 г. в с. Малка Верея, Старозагорско.Завършва средно образование през 1935 година в старозагорската мъжка гимназия „Иван Вазов” и по-голямата част от живота му протича в Стара Загора.

На 3 октомври 1939 г. завършва Първия випуск на Школата за подготовка на трудови офицери.До 1945 г. е действащ офицер от Трудови войски. Неговото поделение строи мостове и укрепва пътища в Родопите – главно в направление към Гърция. След края на войната Бончо Бонев напуска Трудови войски и специализира в областта на радиотехниката. През 50-те години ръководи радиофикацията в Хасковски окръг със седалище в Хасково. След 1952 г. завежда частна радиотехническа лаборатория, в която ремонтира и изработва радиоапарати. Той е  конструктор на първите радиоприемници в Старозагорския край.В края на 50-те години  на обществени начала изпълнява организаторски функции във футболния отбор „Ботев” (по-късно „Берое”), гр. Стара Загора.

Обществената нагласа и ентусиазъм след изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята на 4 октомври 1957 г. води до основаването на Българско асронавтическо дружество в София от друг виден старозагорец академик Никола Бонев. Първият клон на Българското астронавтическо дружество извън София неслучайно е в Стара Загора. Секретар става Бончо Кънчев Бонев, дългогодишен сътрудник, радиолюбител и ръководител на Секцията по ракетомоделизъм  към ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната) до този момент.

От 1960-та година за нуждите на водените 3-годишни курсове по астрономия за обучение на наблюдателите в секция Астронавтика, Бончо Бонев съставя първите единствени по рода си учебни програми, утвърдени от тогавашното Министерство на образованието.

Народните обсерватории у нас са уникални  институции за  разпространение на знания по астрономия и космонавтика, по прирoдоматематическите науки; за популяризиране постиженията на науката. Това са естествените средища и форма на организация, обучение и наблюдателна дейност на астрономите-любители у нас. Астрономи-любители са както учащи се, така и хора с различни професии и възрасти, чието хоби е астрономията. В народните обсерватории у нас те имат възможността да развиватт хобито си до получаване на стойностни от научна гледна точка резултати и да дават своя скромен принос в развитието на науката. Ако в нашите университети и досега участието на студенти в научната дейност е далеч от желаното равнище, то в народните обсерватории от самото им основаване се провежда научна работа с граждани и с учащи се предимно. В курсовете за обща и теоретична подготовка по астрономия те получават необходимите знания и умения и ги прилагат в провеждането на астрономически наблюдения на слънчева активност, слънчеви и лунни затъмнения, метеорни потоци, променливи звезди. Направени по общоприета методика, резултатите от тези наблюдения са съпоставими с тези на астрономите-любители по цял свят и правят обмена на данни и участието на българските астрономи-любители в международните центрове по изучаване на посочените направления възможни и необходими.

Бончо Бонев специализира астрономия в Софийски университет. Неговата дипломна работа е  въртяща се звездна карта, съобразена с географското място на България и практическо ръководство към нея за боравене с небесни координати. По-късно, тази въртяща звездна карта и ръководството към нея навлизат масово като учебно помагало в средното училище, където се изучава учебният предмет Астрономия и в университетите със специалност Физика. Години наред тя  се изработва в Народната астрономическа обсерватория в Стара Загора и се използва досега.

На 26 февруари 1961 г. официално е основата първата в България Народна астрономическа обсерватория  – тази, която и до днес е на покрива на улищната сграда, в която сега се помещава Гимназията за чужди езици.

Бончо Бонев инициира и съдейства за възникването на народни обсерватории в началото на 60-те години на миналия век в Димитровград, Варна, Белоградчик. По-късно – в Ямбол, Кърджали, Смолян, Габрово. Работи за тяхното развитие и снабдяване с уреди и телескопи. Възниква професионална колегия, ръководена от Съвет на Народните обсерватории, оглавяван дълги години от Бончо Бонев за защита на общите интереси пред общински и държавни органи, за изработване на статут на народните обсерватории в България и за координиране на съвместната дейност на народните обсерватории с научните институции у нас и по света.

Бончо Бонев е член на професионалната астрономически организация – Международния астрономически съюз, МАС. В качеството си на член на МАС и на Съвета на народните обсерватории в България, той осъществява международно сътрудничество, дава гласност и прави видими в цял свят уникалните български институции – народните обсерватории и техния принос за професионалната и любителска астрономия, за астрономическото образование и популяризацията на астрономията и космонавтиката.